Виждаме, че протестите стават все  по-редки  с все по-малко хора.

 

Виждаме, че митингите стават все  по-редки  с все по-малко хора. Всъщност огромните митинги се заплащат. Знае се в София кой може да Ви провежда огромен митинг. Знае се какъв брой се заплаща на по 1000 души протестиращи. Това е ясно за тези, които не са наивни камилчета.

Въпросът е различен - за какво няма спонтанни митинги на голямо болшинство от народа. Виждаме, че всички са недоволни. Но всички са на диваните и оттова подлагат на критика.

Проблемът е неналичието на религия. 2020 излязоха непринудено в действителност доста хора. Дори аз, която знаех по какъв начин работят митингите и какво се случва. Защото бяхме възмутени, беше ни писнало и имаше комфортен мотив - влизането на прокуратурата в Президентството, арестуването на съветниците и излизането на Радев с вдигнат пестник в София.

Но защото народът няма водачи, а единствено спуснати политически мюрета, и оня митинг беше яхнат от " верните " хора. Умело медиите построиха облиците на едни нови спасители, наляха се доста пари, с цел да повярваме, че следващите платени случайници са едни борци за независимост, самостоятелност и са срещу корупцията. Дори една сестра Галева съумяха тогава да ни я пробутат за герой против мафията, което си беше дребен триумф на психолозите и кукловодите на митингите.

Сега към този момент не имаме вяра. Гледаме с съмнение всеки. Друг е въпросът, че наличните кандидат-спасители нямат харизмата да поведат хората. Да си водач е предопределение. Да, могат да ни поднесат някакъв сходен артикул от кукловодите, само че бързо се разкриват. Но същинските водачи се раждат, не се учат, не се купуват и не се построяват от медийни и пиар екипи. Винаги съм казвала, че в случай че спреш на ъгъла и започнеш да приказваш високо за някой политически въпрос и не спреш най-малко 50 души да те слушат, значи не ставаш за лидер. Не всекиму е обещано. Водачът носи нещо като ореол. Когато има  тълпа, хората се обръщат към него, чакат него, лидерът е роден да води и да взема решения. Затова и ментетата си личат. Личат си и тези, които доста имат предпочитание, само че пък не са. 

За 36 години научихме, че от митингите нищо положително не следва. С митингите на Съюз на демократичните сили постигнахме само плячкосване на България. С митингите против Виденов постигнахме само мятане на България в ръцете на Сорос и англоционистите. С митингите против Борисов постигнахме министър председател като Кирил Петков. И в този момент хората са скептични.

Винаги споделям, че водачите потеглят изпод. Те не са по малкия екран. Тях ги знаят всички или ги научават. Всяко време ражда своите герои и своите водачи. Един Бенковски се е случил, когато е пристигнало времето за това. Един Левски е станал Апостол на свободата, когато е имало нужда.

Народът ни не е неподвижен. Народът ни не знае на кого да има вяра и надълбоко в себе си, интуитивно усеща по какъв начин се пробват да го мамят подправени идоли. 

Народът ни е комплициран. Не знае на кого да има вяра. Вярвайте на интуицията си. Не на ушите и очите. Скоро ще би трябвало да се надигнем. 

Елена Гунчева-Гривова